За очите и мечтите

И накрая какво ще остане в шепата? Бонбонче със забравен произход и една мечта. И напред и назад погледнато, страх ни е какво ще остане, какво е останало и какво е избягало измежду пръстите. „Готови. И. Старт.” – чуваме и се затичваме с времето. Гоним се, бягаме, и се надяваме да стигнем преди валутата ни да свърши. Банки време и лихви разочарования. След време увяхваме и окапваме цели, от проби и грешки, и сянка, и слана. Само в погледа ни пробягва споменът за едно бонбонче и една мечта.

Тя си е все същата, каквато била е преди тези години, една такава усмихната, и смееща се, млада мечта. Която, заключена между бръчки,житейски белези, патила, изглежда чак инфантилно – толкова детски наивно. И гледа с очи възхитени, устремени към своя мечта. Сякаш гледам онези картини, в картини, които имат в себе си други картини.

Замайвам се в тази зрителна игра. Ексцентрична ми е, напредничева, малко плашеща. Обаче и аз се усмихвам след нея. Твоя мечта, моя мечта, обща и ничия, една такава закачлива, безгрижна, само тя шари по плътта ти и изпомпва дози живот и те сресва и храни и облича, когато годините вече те спъват.

Помниш ли, младолики мъдрецо, кога се запозна с тази чаровница? Кога първо се влюбихте и направихте планове за бъдещето. Ти й обеща

подслон и грижа и никога не й изневери. Понякога я предвождаше със себе си, понякога едва я догонваше, но никога не я забрави.

Сега бавно гаснеш, а тя пламти ли в теб, пламти. И ето как млади и стари споделят една душа. Възрастова пропаст, прекосена с мост въобрaжаема дъга. Двa свята , две очи големи, нежно взривяват една вселена.

В човека само две неща не остаряват-очите и мечтите..

Дамян Дамянов