Болезнен бяг

Гоним се, бягаме.
Аз ли теб, накъде
тръгнал си, водиш ме?
Има дни, казвам си-
не е драма, а игра за двама.
Но бързаш ли - ти върви.
Още миг и ме няма...

Велосипедът на живота

Научаваш се трудно, падаш, охлузваш коленете си, отказваш се, отново се качваш, но когато се научиш да стоиш на двете гуми, разбираш, че няма по-приятно чувство от вятъра, галещ лицето ти. След време ти става навик, започваш да търсиш смисъла - защо още карам?! Но не спирай да въртиш педалите, защото спреш ли за миг, надали отново ще набереш същата скорост!