Огледало

-Видях всичко вече. Особено теб, всъщност. Как порастваш и се променяш и научих наизуст всичките ти емоции. Естествено, че те обичам. Да, дори, когато напълнееш. И без грим пак те обичам, даже рошава. Знам всичките ти истории и съм изпил сума сълзи покрай тебе. Но заради усмивката ти си струва – бели, подредени капчици роса във вътрешността на огненочервено цвете. А щом отидеш някъде, иде ми да се пръсна от ревност като ги видя как те гледат. Но ги разбирам, никога не се уморих да те съзерцавам, въпреки, че научих перфектно всяка твоя извивка, всяка бенка, всеки белег, та те ли ще го направят, виждайки набързо само перфектния ти силует? Без думи, само с поглед научих характера ти и гледах как се развива и утвърждава и знам повече от всеки друг що за невероятен човек си.

-Не говори така, аз далеч не съм толкова нито красива, нито с красива душа. Аз ти викам, и понякога се срамувам от теб, и те предавам. А как можеш да намираш за толкова физически красиво нещо, което е било охлузвано, преболедувало, често посървало от изтощение, а и да не беше само това; нещо със същите два крака, две ръце, две очи, като на другите хора?!

-И заради това също те обичам. Че пред останалите се държиш стоически, не издаваш много, гледаш да не се оплакваш и да не разкриваш загадката, която си, да се носиш небрежно, сякаш за теб няма значение как изглеждаш. А пред мен си планета от емоции, искрени, от ядрото. Че си твърде критична към себе си не ти се сърдя, нито към мен, знаеш, че сме винаги заедно рамо до рамо и ще се борим заедно с притесненията и страховете ти. А за пред хората – тях ги няма, ще си силна и красива и величествена от комбинацията на двете, а аз само ще се гордея с теб след трудностите, през които само аз знам как си минала и ще търпя да гледам как разни хора се влюбват при най-бегъл контакт с теб. Моля те само за нещо: остани ми вярна. Обещай ми да не ме забравяш, да не започнеш един ден да виждаш през мен, защото без теб аз съм просто вещ.

-Не бих могла, знаеш, ако предам теб, предавам и себе си. Какво съм аз без моето огледало: и аз ставам предмет, човек без сянка, без отражение, съвсем изгубена. Без теб не бих позволила и на други да са с мен: ако ти не ме познаваш, аз няма да се познавам, те няма да ме познават.

-Звучи като обещание. В замяна ти давам съвет за деня: когато един ден го срещнеш, знаеш кого: онзи, който единствен ще те обича повече от мен, и дори повече от себе си и ще иска да вижда отражението ти до, а понякога и вместо неговото в огледалото, не го изпускай, защото той ще бъде единственият.