През нощта в квартала се носи спокойствието на топлото пролетно дихание. И тайните. Колко много скрити помисли и песни се шмугват в тънките мрежи на меко осветените улици. Карам направо, замислено ускорявам, свивам вдясно, сменям пейзажа от улички в борови клонки и прашни камъни. Спирам накрая, стигнала ръба на хоризонта, излизам от колата, изгасила светлините на фаровете, и се подпирам с гръб на предния капак, осветяваща кръгозора си единствено от лунните лъчи. Сега съм далеч от чуждите песни, свистящи през процепите на стъклата на автомобила и оставам сама със собствените си мисли.
   Обичам нощите, защото те предизвикват да се пребориш със страховете си и да погледаш през тъмното. Обичам и музиката от радиото на таблото, и гласът на депресираният секси изпълнител, и възбудата от вибриращия бас, развълнуван от интимното ми уединение.
   Чувствам се хубаво, в точно тази определена нощ. Спокойна съм, наясно с времето, пространството, със себе си. В тази една нощ, може би от времето, може от любимата ми музика, всичко е на мястото си, всичко е добило своя смисъл. - All I need is the world - бие сърцето ми. Да го изсмуча целия, да го смеся с дъха си и да го преглътна в стомаха си. Да го премятам в езика си, да се разлее по устните, да ме изпълни с емоция, да се взривя на ръба на горичката. Да избухна в ярки пламъци, да оставя кратер в поляната. Да не спира да свири радиото и басът леко да потръпва. Да се посипя в догарящи прашинки и да се пръсна по прашната земя, от никакъв вятър нераздухана. Да открия реда в собствения си хаос. Та кой не иска своето спасение, дебнещо на най-неочаквано място.
  По принцип се страхувам да заспя. Днес се боя да се събудя. Човече, свободата е в ръцете ми, света - в краката ми. А това дали е хубаво или лудостта на младините ми ще ме погуби? А какви младини само... Самотни, не - самички. И не давам да ме взимате обратно. Една полудяла кротка, укротена луда, вършее по поляни и дървета. - I dare you to stay.





  До сутринта росата ме измокри, краката ми замръзнаха, музиката ми омръзна. Обърнах колата и се запътих към вкъщи. Затворих прозорците, за да не чувам чуждия шепот. А по коленете ми имаше пепел, по устните - горчивина.